Сватба по Facebook-ски

Миналата седмица бях на Малдивите, тази пък се разделих с приятеля си, следващата седмица ще срещна случайно детската си любов...

За всичко това мога да те убедя чрез Facebook, даже да приложа снимков материал, за да е по-убедително. Но всъщност може нищо от това да не ми се е случило. Или поне не докато съм била будна.

Във Facebook всеки изгражда за себе си образ – доколко е реален е съвсем отделен въпрос. Но другите вярват (странно или не), т.е. ако искаш да накараш някого да си мисли нещо за теб, вече знаеш как. А и да не искаш – можеш да чуеш какво ли не за себе си. Хората тълкуват нещата по техен си начин, който обикновено е далеч от истината.

Днес попаднах на профил на момиче (реален профил, важно е да уточня), която е на 15. Тя беше създала цяла история – как е имала годеник на 25, който е починал миналата година. Голяма драма, всички я успокояват и сипят съвети как да се съвземе след неприятната случка. След време тя си хваща ново гадже и се пише обвързана. Профилът на гаджето е със снимки, свалени от нета, и с един приятел – въпросното момиче. В памет на починалия годеник момичето качва албум с негови снимки. Отново свалени от нета, на 1-та се виждаше watermark-a на сайта, от който е взета. Но хората пак коментират и съчувстват. След 2-3 години това момиче може и да се ожени във Facebook – нов статус, 1-2 снимки. Ще има да й честитят, да й завиждат, че даже някой може да иска да й прати и подарък. Защо не, нали са си приятели във Facebook?

Дотук добре, въображаемите приятели са станали малко по-реални – имат си профил във Facebook, нищо лошо. Но какво означава това изкривяване на реалността в социалните мрежи за един маркетингов специалист? Както ни учат добрите стари учебници – за да разбереш потребителя най-добре, влезни в неговата роля. Т.е. ако искаш да комуникираш дадена марка през Facebook, защото си преценил, че твоят таргет е там, ще трябва да прекараш няколко дни целодневно в тази мрежа. Да гледаш хората какво правят, да започнеш да се държиш като тях и неизбежно да започнеш да изкривяваш реалността. Нали правиш това, което правят всички?!

И след време можеш да попаднеш в неприятна ситуация – изкривявайки реалността, бъркаш  основите, върху които градиш стратегията си, от там кампанията ти е провал. Защото да влезнеш в ролята на потребителя е супер, но винаги трябва да можеш да анализираш сам себе си защо постъпваш по определен начин. А не да се загубиш в тази роля. Да  наблюдаваш как постъпват другите е безценно, но винаги трябва да знаеш, че поведението им се определя от дадени фактори и не може да се приема за общовалидно.  Това, че всички са във Facebook, е така (и вече си още по-убеден след 5 дни киснене в мрежата), но какво правят „твоите хора” там? И дали изобщо можеш да достигнеш до тях ефективно, или това просто не е каналът за този продукт? Трудни въпроси, но може да те предпазят, за да не се окаже накрая че промотираш скъпи обективи Nikon на домакини от малките градове. Или пък тестове за бременност на гейове.

В крайна сметка най-важното е, че ако работиш и комуникираш даден бранд онлайн, винаги трябва да си припомняш, че все още живеем офлайн. Интерпретирай поведението на хората не през своята призма, дори не през тази, която те сами създават в социалните мрежи. Виж ги какво правят в реалния свят и как пречупват после това поведение в мрежата. Дори и 1% от хората да си организират Facebook сватба, останалите 99 се женят по старомодния начин - на живо.