понеделник, 30 май 2011 г.

Като няма с кого да го направя, го правя със себе си*

Или защо е добре от време на време да правим експерименти със себе си и да бъдем просто потребители?

Когато се занимаваш с маркетинг, и по-точно с частта от него, свързана с комуникациите, си изкривяваш мисленето. Дори и да не искаш. Гледаш реклами с интерес, винаги се зачиташ  брошури и билбордове, разбираш едва ли не първи за новия сайт, приложение или Twitter профил на дадена компания. И това понякога е лошо, защото се губи онази част от теб, която е най-близо до реалния потребител – до този, на който се опитваш да говориш всеки ден. А колкото повече се отдалечаваш от него, толкова по-трудна става комуникацията ви.

Затова е хубаво да си правиш експерименти от време на време – да бъдеш на мястото на човека, който трябва да бъде убеден, че един продукт е именно за него. Старая се да си правя такива. Последният (който всъщност продължи доста дълго) беше с електронните книги. Прецених, че попадам в таргета на компаниите – обичам да чета, уж съм отворена към технологиите , влияя се от най-новите тенденции, които имат потенциал да се превърнат в „мода”, обичам да експериментирам. И мога да си купя електронна книга, ако поискам. Абсолютно съзнателно месеци наред не се поинтересувах какво представляват електронните книги, колко струват, къде се продават. Твърдо си държах на позицията, че нищо не би могло да измести удоволствието от това да си държиш книгата в ръка, да си отбелязваш докъде си стигнал и да се ядосваш, когато разлееш кафе върху нея. И чаках да видя как ще ме убедят, че си заслужава да си купя електронна такава.

Успяха в рамките на 2 седмици.
Стъпка 1: Попаднах на реклама на Kindle (не в България и не в интернет), която казваше колко хартия може да се спести само от 1 притежател на Kindle. Тук стигнаха до моята еко-същност и почнах да се замислям за бъдещето на планетата. На 4-тия път, когато видях тази реклама, вече даже ми беше гузно, че чета книги на хартия.
Стъпка 2: Моя колежка беше впечатлена от електронната книга на нейна приятелка и с ентусиазъм ми разказа какво представлява. Далеч от това, което беше в моята глава. И определено се заинтригувах още повече.
Стъпка 3: Майка ми (!!!) – жена, която не е привърженик на модерните ”играчки”, ми каза един ден как ще си купувала електронна книга, защото едикойси имал и тя като я видяла и се влюбила в нея...

И тук дойде моментът да се разровя в нета най-накрая. И в крайна сметка да си поръчам електронна книга. Процесът на моето убеждаване може да се приложи за най-различни продукти:
Стъпка 1: Докосни някоя емоция на потребителя, по възможност там, където не очаква. Все още офлайн рекламата на онлайн неща или технологични джаджи е много ефективна.
Стъпка 2: Накарай хората, които първи са купили продукта ти, да бъдат очаровани от него и да го „рекламират” на своите приятели, те – на техните приятели и т.н. Превърни ги в твоето рекламно лице и им създай общност (тук, разбира се, се включват ефективно социалните мрежи J)
Стъпка 3: Моли се няколко първоначално негативно настроени към продукта ти хора да се убедят в достойнствата му (а може и да се опиташ да ги убедиш) – те ще го промотират най-добре.

Дотук с изводите от ролята ми на бързо приемащ потребител, на границата да влезне в ранното мнозинство. Сега предстои нов експеримент – да бъда мноооого скептична в ролята на потребител от групата на късното мнозинство. Само трябва да си избера продукта. Някакви предложения?

*Няма да изпадам в обяснения за смисъла на заглавието, звучи си ми идеално за поста ;)

четвъртък, 5 май 2011 г.

Питай ме и ще ти кажа

Или защо Facebook Questions отбелязаха такъв бум в последните дни.

Живеем в информационно пренаситен век и пак има информация, която искаме, но не знаем как да получим. Какво мисли потребителят за новата ни бутилка, харесва ли му вкуса на новия сок, купува ли си изобщо газирани напитки? Да, има маркетингови проучвания, но както знаем те малко (че понякога и много) изкривяват информацията. А за да получиш реалната, трябва да отидеш в „естествената” среда на твоя потребител и да го разпиташ така, че да не ставаш досаден.

Ок, ще го питаме какво е най-важното качество на една кола. Отиваме на автомивката и докато чакаме да ни измият колите, завързваме разговор с „колегата”, чакащ до нас. Каква по-„естествена” среда от тази?!? След  15 минути и колите са чисти, и ние знаем в пълни подробности защо за нашия човек сигурността е по-важна от икономичността и дали е за или против електромобилите. И всякакви такива полезни неща.

Добре де, как да направиш това за 1000 човека? А за 5000? Започваме да търсим друга „естествена” среда. Добрата новина е, че вече я има – и там може да си питаме за всичко, което ни хрумне. Във Facebook, чрез Quеstions. Не че е някаква нова или уникална функция, която я няма по другите социални мрежи, просто тук се разчита на огромния брой потребители.

Задаваш си въпроса и започва „снежната топка” – той се разпространява от само себе си и все повече хора отговарят. Защото е бързо и лесно. 10-15 секунди да го прочетеш, 1 да кликнеш и да отговориш. А защо изобщо отговараяш? Защото искаш да си кажеш мнението („И аз искам някой да ме чуе!”), защото искаш да видиш другите „тъпаци” как нищо не разбират („Гледай ги пък тея, Загорка е далеч от най-добрата бира”), защото умираш от любопитство какво ще отговорят твоите приятели („Дали той предпочита брюнетки като мен пред глупави блондинки като Ани?”). Причини много – човекът като социално животно умира да си споделя с хората важни и маловажни неща, стига някой да иска да ги чуе. И да знае как да попита.

И накрая остава най-важният Question готови ли сме да чуем отговорите? Защото в социалните мрежи я няма агенцията за маркетингови изследвания, която може да поизкриви леко резултатите, за да бъде доволен клиентът и после да има с какви данни да се хвали, колко е велик. В крайна сметка в бизнеса, както и в живота страхливците оцеляват, но никога не постигат успех. В каквото и да е. 

Така че, ask me a question on Facebook!