И как започна всичко...

Повече от година се чудих има ли смисъл да започвам да водя блог. Типично според това, което казват за мен всички хороскопи, аз постоянно се колебая (каквато е работата на везните) - въпреки че по мое мнение не съм човек, който не може да взима решения, но това е друга тема. Та сигурно така може да се обясни това чудене. Признавам си обаче, че не исках да се захващам с това по две причини:

1. Чист мързел – да проуча къде да си направя блог, пък после да сядам да пиша уж редовно (а на мен ми се пише само когато съм в определено настроение). Да отделям от и без това винаги недостатъчното ми свободно време...особено когато има толкова други готини неща за правене. Трудна задача.

2. Загуба на интерес – не можех да бъда сигурна, че няма да ми писне бързо. На мен почти всичко ми е интересно първоначално, но малко неща успяват да ми задържат интереса за по-дълго време. Да хвърлям усилия за блог, който ще поддържам месец-два, ни връща на важността на т. 1.

Дори когато по стечение на обстоятелствата започнах да работя в сферата на дигиталния маркетинг, пак не се решавах на тази „важна” стъпка. Въпреки че професионално осъзнавам колко е хубаво да си имам блог, т. 1 и т. 2 са си силни фактори. Месеците си минаваха, аз уж все започвах и все нещо се случваше...

Така де, поне не съм започнала да спамя от по-рано и аз и да досаждам с моите мнения, вълнения и критики. Обаче то си е неизбежно – една вечер (т.е. тази вечер) докато гледах крайно неприятните Тевес и Лукас да се бутат на Анфийлд и междувременно четях в Туитър странни коментари за „Стъклен дом”, вече знаех, че ще седна да напиша това, което сега четеш.

Е, трябва да си призная, че в последните 2-3 минути четене, не си научил/а нищо ново, още по-малко пък са ти били полезни. Но не си ли губим постоянно времето в нета всеки ден? Дори и тези като мен, които работим в интернет? Та 5 минути повече или по-малко – все тая, не ми е гузно. За напред обаче обещавам да пиша само за интересни неща, свързани с маркетинга във всичките му форми и с всичко, което съдържа в себе си това понятие. Или поне така, както го виждам аз. Не мисля да те занимавам със себе си и моите лични драми, приятелите ми трябва да ги търпят и да ме слушат. Не им завиждам, ама все пак и аз доста често влизам в ролята на душеприказчик (от малка си знам, че умението ми да слушам хората не е много хубаво).

Ако не съм особено редовна с постовете – предварително се извинявам (върни се на т.1.). Трудно понасям критики от хора, които не смятам за достатъчно компетентни да ме критикуват, но тук мисля да преглътна това и да се вслушам във всяко изказано мнение. Рано или късно ще се появи такова, или поне така се надявам :) Ще се постарая да се изказвам в по-кратки и смислени постове – знам, че и ти си имаш по-интересни неща за правене. Пък дано да успея.

P.S. И с риск да се повторя, заради т. 1 и т. 2 нито съм си измислила име на блога, нито съм отделила време да го регистрирам. Затова реших да се възползвам от добре познатия Google като за начало, после ще видим :)

И един съвет от мен – ако искаш да си направиш блог, не започвай толкова неподготвен/а, колкото започвам аз сега!