Сватба по Facebook-ски

Миналата седмица бях на Малдивите, тази пък се разделих с приятеля си, следващата седмица ще срещна случайно детската си любов...

За всичко това мога да те убедя чрез Facebook, даже да приложа снимков материал, за да е по-убедително. Но всъщност може нищо от това да не ми се е случило. Или поне не докато съм била будна.

Във Facebook всеки изгражда за себе си образ – доколко е реален е съвсем отделен въпрос. Но другите вярват (странно или не), т.е. ако искаш да накараш някого да си мисли нещо за теб, вече знаеш как. А и да не искаш – можеш да чуеш какво ли не за себе си. Хората тълкуват нещата по техен си начин, който обикновено е далеч от истината.

Днес попаднах на профил на момиче (реален профил, важно е да уточня), която е на 15. Тя беше създала цяла история – как е имала годеник на 25, който е починал миналата година. Голяма драма, всички я успокояват и сипят съвети как да се съвземе след неприятната случка. След време тя си хваща ново гадже и се пише обвързана. Профилът на гаджето е със снимки, свалени от нета, и с един приятел – въпросното момиче. В памет на починалия годеник момичето качва албум с негови снимки. Отново свалени от нета, на 1-та се виждаше watermark-a на сайта, от който е взета. Но хората пак коментират и съчувстват. След 2-3 години това момиче може и да се ожени във Facebook – нов статус, 1-2 снимки. Ще има да й честитят, да й завиждат, че даже някой може да иска да й прати и подарък. Защо не, нали са си приятели във Facebook?

Дотук добре, въображаемите приятели са станали малко по-реални – имат си профил във Facebook, нищо лошо. Но какво означава това изкривяване на реалността в социалните мрежи за един маркетингов специалист? Както ни учат добрите стари учебници – за да разбереш потребителя най-добре, влезни в неговата роля. Т.е. ако искаш да комуникираш дадена марка през Facebook, защото си преценил, че твоят таргет е там, ще трябва да прекараш няколко дни целодневно в тази мрежа. Да гледаш хората какво правят, да започнеш да се държиш като тях и неизбежно да започнеш да изкривяваш реалността. Нали правиш това, което правят всички?!

И след време можеш да попаднеш в неприятна ситуация – изкривявайки реалността, бъркаш  основите, върху които градиш стратегията си, от там кампанията ти е провал. Защото да влезнеш в ролята на потребителя е супер, но винаги трябва да можеш да анализираш сам себе си защо постъпваш по определен начин. А не да се загубиш в тази роля. Да  наблюдаваш как постъпват другите е безценно, но винаги трябва да знаеш, че поведението им се определя от дадени фактори и не може да се приема за общовалидно.  Това, че всички са във Facebook, е така (и вече си още по-убеден след 5 дни киснене в мрежата), но какво правят „твоите хора” там? И дали изобщо можеш да достигнеш до тях ефективно, или това просто не е каналът за този продукт? Трудни въпроси, но може да те предпазят, за да не се окаже накрая че промотираш скъпи обективи Nikon на домакини от малките градове. Или пък тестове за бременност на гейове.

В крайна сметка най-важното е, че ако работиш и комуникираш даден бранд онлайн, винаги трябва да си припомняш, че все още живеем офлайн. Интерпретирай поведението на хората не през своята призма, дори не през тази, която те сами създават в социалните мрежи. Виж ги какво правят в реалния свят и как пречупват после това поведение в мрежата. Дори и 1% от хората да си организират Facebook сватба, останалите 99 се женят по старомодния начин - на живо. 

И как започна всичко...

Повече от година се чудих има ли смисъл да започвам да водя блог. Типично според това, което казват за мен всички хороскопи, аз постоянно се колебая (каквато е работата на везните) - въпреки че по мое мнение не съм човек, който не може да взима решения, но това е друга тема. Та сигурно така може да се обясни това чудене. Признавам си обаче, че не исках да се захващам с това по две причини:

1. Чист мързел – да проуча къде да си направя блог, пък после да сядам да пиша уж редовно (а на мен ми се пише само когато съм в определено настроение). Да отделям от и без това винаги недостатъчното ми свободно време...особено когато има толкова други готини неща за правене. Трудна задача.

2. Загуба на интерес – не можех да бъда сигурна, че няма да ми писне бързо. На мен почти всичко ми е интересно първоначално, но малко неща успяват да ми задържат интереса за по-дълго време. Да хвърлям усилия за блог, който ще поддържам месец-два, ни връща на важността на т. 1.

Дори когато по стечение на обстоятелствата започнах да работя в сферата на дигиталния маркетинг, пак не се решавах на тази „важна” стъпка. Въпреки че професионално осъзнавам колко е хубаво да си имам блог, т. 1 и т. 2 са си силни фактори. Месеците си минаваха, аз уж все започвах и все нещо се случваше...

Така де, поне не съм започнала да спамя от по-рано и аз и да досаждам с моите мнения, вълнения и критики. Обаче то си е неизбежно – една вечер (т.е. тази вечер) докато гледах крайно неприятните Тевес и Лукас да се бутат на Анфийлд и междувременно четях в Туитър странни коментари за „Стъклен дом”, вече знаех, че ще седна да напиша това, което сега четеш.

Е, трябва да си призная, че в последните 2-3 минути четене, не си научил/а нищо ново, още по-малко пък са ти били полезни. Но не си ли губим постоянно времето в нета всеки ден? Дори и тези като мен, които работим в интернет? Та 5 минути повече или по-малко – все тая, не ми е гузно. За напред обаче обещавам да пиша само за интересни неща, свързани с маркетинга във всичките му форми и с всичко, което съдържа в себе си това понятие. Или поне така, както го виждам аз. Не мисля да те занимавам със себе си и моите лични драми, приятелите ми трябва да ги търпят и да ме слушат. Не им завиждам, ама все пак и аз доста често влизам в ролята на душеприказчик (от малка си знам, че умението ми да слушам хората не е много хубаво).

Ако не съм особено редовна с постовете – предварително се извинявам (върни се на т.1.). Трудно понасям критики от хора, които не смятам за достатъчно компетентни да ме критикуват, но тук мисля да преглътна това и да се вслушам във всяко изказано мнение. Рано или късно ще се появи такова, или поне така се надявам :) Ще се постарая да се изказвам в по-кратки и смислени постове – знам, че и ти си имаш по-интересни неща за правене. Пък дано да успея.

P.S. И с риск да се повторя, заради т. 1 и т. 2 нито съм си измислила име на блога, нито съм отделила време да го регистрирам. Затова реших да се възползвам от добре познатия Google като за начало, после ще видим :)

И един съвет от мен – ако искаш да си направиш блог, не започвай толкова неподготвен/а, колкото започвам аз сега!